Ниско температурните геотермални системи са съвкупност от сондажи затворен тип с дълбочина от 100м до 250м., включващи термопомпи и вътрешни отоплителни тела -тип таванни панели или вентилаторни конвектори. Геотермалните сондажи представляват положени тръби в земята, чрез специализирана сондажна техника, обединени в общ геотермален колектор.
Например за сграда от 2000 кв.м. се полагат 2000 линейни метра сондажи, разделени на 20 сондажа x 100 м. дълбочина. На 100 м. дълбочина температурата на земята е постоянна, в границите от 12 до 15 градуса, която температура се преобразува, чрез термопомпи в отопление и охлаждане. Циркулиращият флуид в затворената геотермална система е разтвор от вода и минимално количество антифриз. В тези системи не се използват подпочвените води.
При охлаждане на сградата, температурата, която идва от земята от 12 до 15 градуса е самодостатъчна да осъществи климатизация в режим „free cooling”или т.н. безплатно охлаждане, когато са проектирани в системата и таванни панели.
Земно-свързаната термопомпа е възобновяема отоплителна и охладителна система, която извлича нискотемпературна енергия, съхранявана в земята, като използва заровени тръбопроводи и компресира тази енергия до по-висока температура. Земната термопомпа осигурява на сградата 100% от отоплението, охлаждането и топла вода през цялата година.
Въздушните термопомпи използват топлинна енергия от въздуха, за да „изпомпват“ топлина с по-висока температура в сграда. Ефективността на въздушната термопомпа варира в зависимост от сезона и времето на деня. Те могат да бъдат особено проблематични през зимата, защото когато имате най-голяма нужда от отопление, въздухът – неговият източник на енергия – е най-студен и уредът ще изисква повече електричество, за да работи ефективно.
Истинската ефективност на въздушните термопомпи може да бъде трудно да се установи. Тяхното представяне при тестови условия обикновено се основава на входяща температура от 7°C, което не е реалистично, тъй като температурата на въздуха варира. От друга страна, земните термопомпи са тествани по тяхната производителност при входяща температура от 0°C – представляващи истински климатични условия.
Земята може да поддържа температури от 10-12°C през цялата година, което означава, че средната температура на земята през зимата винаги ще бъде значително по-топла от средната температура на въздуха. В резултат на това температурата на източника за земна термопомпа в най-студения ден може да бъде с до 15°C по-топла от студения въздух, влизащ в термопомпа с въздушен източник.
Това означава, че няма неочаквани пикове в потреблението на електроенергия, тъй като термопомпата със земен източник не трябва да работи толкова усилено, за да надстрои енергията на източника в използваема топлина за отопление на помещения и топла вода –което я прави по-ефективна за системи за отопление и топла вода.
За разлика от източника на въздух, термопомпата със земен източник също предлага ефективност по отношение на времето за работа. Използвайки интелигентни контроли и тарифи за време на използване, термична помпа от земен източник може да участва в прехвърлянето на натоварването, където времето на потребление на електроенергия може да бъде изместено към евтини или нисковъглеродни часове.
Въздушната термопомпа има тенденция да издържа само 10 години поради излагането ѝ на външни елементи. Всъщност има някои места, където източникът на въздух изобщо не се препоръчва, като например близо до брега, където солената вода от морето кара вътрешните компоненти да ръждясват и да спрат да функционират.
Наземният източник е затворена система, която е инсталирана безопасно вътре в имота, като защитава актива от екологични щети и за разлика от въздушния източник, избягвайки риска от кражба. Самото устройство се нуждае от много малко поддръжка и има проектен живот от 20 години, докато вкопаният в земята масив, към който е свързан, е напълно незабележим и може да издържи над 100 години.
От 3 до 5 пъти по-ниски експлоатационни разходи, спрямо газ, ТЕЦ, или други. Изчислявайки вътрешната инсталация за таванни панели и вентилаторни конвектори на 37°С/32°С дава на сградата ефективност на системата COP = 5.5 до 6.0. За всеки изразходван kW електроенергия = 6 kW топлоенергия.
Подпомага директно общия годишен бюджет като разходно перо за отпление и климатизация за сгради с обществено значение.
Автоматично управление и информация в реално време, без човешки ресурс.
Независимост от доставки на суровини за горене ( ТЕЦ, газ, дърва, пелети, чипс, нафта и др. )
Геотермалните термопомпи работят с ел. енергия с ефективност COP 1 към 5 и 1 с вентилаторни конвектори и 1 към 6 с таванни панели.
Не зависи от външните метеорологични условия, като „Аеротермията“ (термопомпи въздух – вода).
Чрез Геотермията се гарантира нужната температура във помещенията и без да се променя ефективността на системата, дори при рязко застудяване от над -15° С
Не се съобразява с наличието на вода – Хидротермия (термопомпи вода-вода), както с наличие на необходим дебит, химичен състав, микробиология. Водочерпенето за Хидротермията изисква разрешителен режим, докато Геотермията е на уведомителен. Хидротермията има допълнителна консумация и нужда от сондажни помпи, което намалява нейната ефективност. Хидротермията не може да се използва на всякъде, за разлика от Геотермията.
Попълнете формата ни за безплатна консултация и ние ще се свържем с Вас, за да обсъдим и докажем, че ние сме най-добрия избор!
